27.04.2010 г., 15:35

* * *

851 0 2

 

 

 

                                                     Преглътнах милиони

                                                     погледи, очи...

                                                     сълзите им стаих

                                                     в кръвта си.  

                                                     Превърнах ги

                                                     в надежда.

                                                     Летях над бездни

                                                     радост,

                                                     по пътя към

                                                     звездите.

                                                     Изпълних заръката

                                                     на мама,

                                                     всичко да отдам

                                                     до сетен дъх.

                                                     Приседнах тихо

                                                     в края на мечтите.

                                                     Прегърна ме

                                                     усмивка - като светкавица

                                                     и се стопих в

                                                     гръдта на

                                                     пропастта.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Ганев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....