Преглътнах милиони
погледи, очи...
сълзите им стаих
в кръвта си.
Превърнах ги
в надежда.
Летях над бездни
радост,
по пътя към
звездите.
Изпълних заръката
на мама,
всичко да отдам
до сетен дъх.
Приседнах тихо
в края на мечтите.
Прегърна ме
усмивка - като светкавица
и се стопих в
гръдта на
пропастта.
© Атанас Ганев All rights reserved.