8.03.2019 г., 11:59

...

388 0 0

Какво да го правиш -

време.

Ту меко, ту мразовито.

Проклина отвреме-навреме,

навярно ни е сърдито.

Какво ли си казва -

хора.

Малки, големи, низки.

Все нещо им е виновно,

промяната не им стиска.

Като е облачно -

лошо.

Чадърът е пак забравен.

Забързани се прибират

в корубите си незнайни,

Да има как да поръчват

 менюто с очи  изгладнели.

Почерпката друг да  заплаща,

а те, колкото може да вземат.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Комаревска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...