Mar 8, 2019, 11:59 AM

...

387 0 0

Какво да го правиш -

време.

Ту меко, ту мразовито.

Проклина отвреме-навреме,

навярно ни е сърдито.

Какво ли си казва -

хора.

Малки, големи, низки.

Все нещо им е виновно,

промяната не им стиска.

Като е облачно -

лошо.

Чадърът е пак забравен.

Забързани се прибират

в корубите си незнайни,

Да има как да поръчват

 менюто с очи  изгладнели.

Почерпката друг да  заплаща,

а те, колкото може да вземат.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Комаревска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...