Човек стои с очи си просълзени,
кинжал зловещ в ръката проблести!
Мъстта разяжда спомени бледнени.
Дали самин ще придължи?
В сълзите горки ти прости си!
На са ли чужди тез вини?
Върви към новите врати,
там има други спомени!
© Станислава Димитрова Всички права запазени