Животът ми притихва
в шепа
обич.
Сълзите, вкаменени,
издраскаха
очите,
невиждащи простор.
Зад ъгъла
тъмното прозрение
размахва плащ
като косач.
Без път
се гърчат
сухите емоции
и чезнат
в острието на
заблудата.
© Атанас Ганев Всички права запазени
Поздрав,Наско!