Баба, дядо, внучето и куче!
На село пак се съмна рано,
отпива дядо от черното кафе.
Премита баба стълбището старо
и подвиква на пъстрото петле.
Стига си ми ровил ти цветята,
че без ръце останах аз от теб.
Хайде бягай долу край реката,
прескачай бързо дървения плет.
Във ваканция вече са децата,
тичат и играят без да спират.
Мръсните им чехли край лехата,
триста пъти аз на ден изпирам.
Нахлупил си е дядото калпака
и на масата е седнал първи.
Закуската си вкусна вечно чака,
бъркани яйца с бекон и гъби.
А Шаро вече сладко се облизва,
подскача той от крак на крак.
Даже пъргаво се той излегна,
на овехтелия от времето хамак.
А Стоянчо, внучето ни мило,
очички търка, вечно му се спи.
Щом закуси, с коритото изгнило,
в реката почва щурите игри…
С баба, дядо, внучето и куче,
всеки ден ухае на живот.
И всеки миг е шеметен и вкусен,
да се хванем ли с тебе на облог!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
