Баба Марта отново се разлюти,
сняг на парцали спуска се навън.
От юг не иде още щъркел да лети
и Баба Меца спи си зимен сън.
Вън натрупаха преспи
вместо цветя да цъфтят,
вместо птичи песни
днес в гората да ехтят.
А Баба Меца стана от леглото,
чуди се защо не иде пролетта,
тя бързичко облече си палтото,
излезе натъжена да види света.
В гората Кумчо Вълчо тя зърна,
и той недоволен се мръщи,
а тя заплака и го прегърна
и прибра се на топло вкъщи.
© Георги Всички права запазени