Баба Неда на сгледа
Автор: Генка Богданова
Пременена баба Неда
тръгна днес на сгледа,
да си търси тя другар -
но истински мъжкар.
Съпругът й преди година
взе, че се спомина.
Той беше сбръчкан, побелял
стар, сляп, и оглушал.
А пък Неда и до днес
е жена - сербез.
И тя малко недочува,
но й се лудува.
И понакуцва с десен крак,
но има си мерак -
весело да поживее
с мъж по-млад от нея.
Богаташ да е мъжлето,
с къща край морето,
с яхта - птица лекокрила
и с планинска вила.
Да е страстно, и чаровно,
в любовта - гальовно
и да й шепне на ушето
ласкаво мъжлето.
"Ето го, ей там, отсреща,
клуб "Любовна среща".
Все ще има и за мене
куп мъже - ерген.
Да, любовта да срещна там,
ще имам шанс голям.
Хайде, с Бог пред мен, напред!
Почакай, мой късмет!"
С тези мисли вдъхновена,
потна, зачервена,
Неда в клуба се промъкна,
ала в миг помръкна.
Задух тежък я полъхна,
меракът й пресъхна.
Не кавалери с кръв гореща,
в клуб "Любовна среща",
дядовците от квартала
"блъскат" до премала
карти с две тестета стари,
пафкайки цигари.
Псуват, карат се кресливо,
шумно и свадливо.
Кой с бастунче, кой в количка-
инвалиди всички.
Десет баби гуреливи -
сухи като сливи,
сбръчкани и погрознели,
до тях са се сврели.
Нищят клюките квартални
със въздишки жални:
"Ах, трагедия голяма,
кавалери няма!
Няма днес мъже галантни,
стилни и шармантни,
да ни любят, да ни галят,
и кръвта да палят!"
Натъжи се баба Неда,
жално-милно гледа,
бърши тя с ръкав очите,
гълта си сълзите.
"Няма тук за мене радост!
Ах ти, пуста младост,
що замина тъй далече?!
Остаряхме вече..."
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Генка Богданова Всички права запазени
