Имаше в България жена добра,
жена с дарба, пророчица една!
Помагаше на хората, с добра душа,
в трудности и грижи утеха бе за тях тя!
Не виждаше с очите а със своята душа,
дарба от Бога да помага тя на хората!
На големи и на малки дошли с болката
да им върне надеждата и вярата с помощта!
Мина време и Бог си я при себе си прибра,
изпълнила тя заръката му на тази земя.
Оставила след себе си голяма следа,
построи и параклис с любов за хората!
Не е важно кой си и какъв си в този век,
важно е да си с добра душа, добър човек!
Сега гледа ни с душата от небето, една звезда,
дали както обещаваме правиме добри дела!
Една българка, обикновенна с благородна дарба жена,
ще остане, ще живее завинаги в нашите сърца!
Тя помагаше на хората от сърце и от душа!Светица!
© Валентин Миленов Всички права запазени