5.10.2023 г., 12:46 ч.

Бабината баница 

  Поезия » Гражданска
442 2 5

Въртеше баба баници със ловкост на факир

и точеше корите – по-тънки от зефир.

Почти не стигах масата, но гледах във захлас,

на пръсти се повдигах в несигурен баланс.

 

Въртеше тя живота си – изваян от тесто,

и даже не се питаше къде, какво, защо.

Корите бавно съхнеха на вестник стар и ням.

Трохичка се откъсваше – по-малка и от грам.

 

Въртеше баба листите във тайнствено руло,

редейки ги в тавата, намазана с масло.

И къдреше спиралата на вечния безкрай,

във съвършенство – чак до най-малкия детайл.

 

Въртеше свойта баница – със сирене, яйца.

Аз гледах все на стола сама да се кача,

да видя как го прави вълшебството докрай,

но все не стигах никога до истината май.

 

Въртеше баба баници – най-вкусни на света.

Как искам аз уменията нейни да вплета

днес в мойта кухня, пълна с модерни чудеса.

Ама я няма баба и не е същ вкуса.

© Диана Фъртунова Всички права запазени

Произведението е включено в:
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??