Въртеше баба баници със ловкост на факир
и точеше корите – по-тънки от зефир.
Почти не стигах масата, но гледах във захлас,
на пръсти се повдигах в несигурен баланс.
Въртеше тя живота си – изваян от тесто,
и даже не се питаше къде, какво, защо.
Корите бавно съхнеха на вестник стар и ням.
Трохичка се откъсваше – по-малка и от грам.
Въртеше баба листите във тайнствено руло,
редейки ги в тавата, намазана с масло.
И къдреше спиралата на вечния безкрай,
във съвършенство – чак до най-малкия детайл. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up