27.12.2007 г., 13:33

Бабини вълнения :)

1.1K 0 11

Човек и добре да живее, се венчава,

едно след друго и децата се родяват.

След това, на свой ред,  то се ръзумява,

тръгват децата, внуците се появяват.

И ето внучката ми мила, най-любима,

точно днес, в този хубав зимен ден,

празнува двадесет и петата година,

радост, много радост носи и  на мен.

Ами така е, едно е по-харно от децата,

значи от мен знайте: внуците са това.

Нали ви е ясно защо така е по земята?

Или  не ви е ясно? Ей сега ще обясня.

Кротки уж децата, често ни ядосват.

Години правили са не една и две бели,

ами това същото, с което ни белосват,

лавинно го връщат внуците ни добри.

И  да не забравя: Жива, здрава да си, баби. Бъди!

(а)

:) от баба Ана  с обич и усмивка за лунното момиче. ;)

27.12.2007г

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Саманлиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудно!!! Поздравления и за двете!!! Прекрасни сте!!!
  • Благодаря ти, най-вече от нейно име Анет.
    За съжаление скоро тя няма да го прочете.
    Временно (както знаеш) няма да има интернет,
    но че всички днес мислено сме с нея знае добре.

    Поздрав и усмивка за теб.
  • Аз вече и честитих лично, но от тук ще го направя отново и ще и пожелая повече слънчеви усмивки!
    Честит Рожден Ден, миличка!
    Прегръщам ви и двечките!
  • Благодаря за присъствието Ани, Ангар, Безжичен
    на теб Еми - Илено и на теб Романтик романтичен.

    Ангар рано ми е, физически не съм узряла,
    но виртуалну що внучки и внуци съм видяла...

    Илено, дъно ни съм тъ фърлилъ многу грубу,
    мъ що съ стряскъш, то туй внучкъ, ней чуду?

    Цалувъм тъ теби личну и пирсуналну,
    а нъ другити поздръф индивидуалну.
  • Поздравления, Ани!!!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...