Бабката от Цветния пазар
БАБКАТА ОТ ЦВЕТНИЯ ПАЗАР
Едно бабенце стиска минзухари
на Цветния пазар ми подари –
навярно покрай своите дувари
за мен ги бе накъсала в зори?
Вземи ги, вика, докато са пресни,
на някоя девойчица ги дай! –
и ги зави в едно парче от вестник,
не помня, "Трета възраст" беше, май.
Еех, мило бабче! – иде вече време
с девойките и аз да се простя –
коя ли ще поиска да ме вземе
заради китка есенни цветя?
Къде ли в есента от мен се скриха?
За други ветролеят днес поли.
За спомен им оставих два-три стиха –
с надеждата, че спомен не боли.
И аз между "Здравей!" и "Много бързам!",
така несетно някак остарях.
И вече хълтам в третата си възраст,
но мечка страх, а мен не ме е страх!
Преди една сълза да ме опари,
във шепата ѝ скрих една пара̀.
Сполай ти, бабче! С шепа минзухари
ти стори вечерта ми по-добра.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
