29.01.2024 г., 17:44

Балада на шута

1.3K 15 36

Добре дошли на маскарада!

      Зад маските какво се крие?

В душите ви аз виждам ада,

в греха потънали сме ние.

В ума ни егото ще вие

сред пиршества на алчността.

От чашата съдбовна пие

без мяра, с показ, глупостта...

      Без дом остава любовта.

 

На сцена или на площада

      зад маските какво се крие?

Един преяжда, друг ще страда,

а трети с наглост ще пробие.

За слава и пари се трие

пак задкулисно святостта.

В гърдите хищното се бие

облякло фрака на властта...

      Без дом остава любовта.

 

Човешкото в лъжа пропада.

      Зад маските какво се крие?

Безумието със наслада

дълбоките си рани шие.

Светът, аз питам тука: Чий е? -

На Бог? На дявол? На смъртта?

Снага щом огънят извие

война източва ни кръвта...

      Без дом остава любовта.

 

И няма време за отрада.

      Зад маските какво се крие?

Лицемерие в парада

на завистта гнездо ще свие.

В ръце на суетата гние

свещена книга - слепота

очи с бездарието мие.

В препусканията, в града,

      без дом остава любовта.

 

Да, казвам ви го без пощада

      зад маските какво се крие.

Най- истински съм аз, нещата

все казвам истински. Уви е

нещастна истината. Вие

отвръщате ми с глухота.

В сърцата детски само жив е

духът на щедра доброта,

      светът красив на любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Асенчо Грудев Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

3 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...