agferdousi65 (Асенчо Грудев)
677 1701
21.05.2024 г., 6:26 ч.

Балада на шута - 3 

  Поезия » Друга
106 6 8

По изгрев стресна се поетът,

придворен егоист един,

че секнал му се в миг сонетът,

за небосвода пишел син

и още за поля - цъфтежът

ухаел с пъстрите цветя,

било блажена тишина:

" О, край! Проклятие, вреда!

Какво е туй отвън? " Дрън - дрън...

Настройвам моята лютня.

 

Художникът и той проплаква,

придворен егоист един.

Моделка от зори очаква

да я рисува в балдахин.

Платното си, горкият, смачква -

изпуснал музата мечта.

За лековатата жена

безсънна е била нощта:

" Какво е туй отвън? " Дрън - дрън...

Настройвам моята лютня.

 

И композиторът наперен,

придворен егоист един,

на менуета страшно верен

твори на своя клавесин.

Но ето спира се - и черен

часът е тука в утринта,

и той засипва ме с вина,

тъй близо бил до " любовта " :

" Какво е туй отвън? " Дрън - дрън...

Настройвам моята лютня.

 

Певецът с тъничкият глас,

придворен егоист един,

изпада в някакъв си бяс -

погрешка пръснал се с жасмин.

И кой виновен е? - пак аз,

фалцета нещо е в беда

и горно " до " е планина.

Такива ми ти там неща:

" Какво е туй отвън? " Дрън - дрън...

Настройвам моята лютня.

 

А кой съм аз? - Досаден шут,

на истината роб един,

със гащи шарени обут

и ризка шарена... Дин - дин

призвънва шапчица на луд.

Най- мразеният на света

посреща простичко деня.

Роптае всяка суета:

" Какво е туй отвън? " Дрън - дрън...

Настройвам моята лютня.

© Асенчо Грудев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??