По изгрев стресна се поетът,
придворен егоист един,
че секнал му се в миг сонетът,
за небосвода пишел син
и още за поля - цъфтежът
ухаел с пъстрите цветя,
било блажена тишина:
" О, край! Проклятие, вреда!
Какво е туй отвън? " Дрън - дрън...
Настройвам моята лютня.
Художникът и той проплаква,
придворен егоист един. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up