Балада на шута - 3
По изгрев стресна се поетът,
придворен егоист един,
че секнал му се в миг сонетът,
за небосвода пишел син
и още за поля - цъфтежът
ухаел с пъстрите цветя,
било блажена тишина:
" О, край! Проклятие, вреда!
Какво е туй отвън? " Дрън - дрън...
Настройвам моята лютня.
Художникът и той проплаква,
придворен егоист един.
Моделка от зори очаква
да я рисува в балдахин.
Платното си, горкият, смачква -
изпуснал музата мечта.
За лековатата жена
безсънна е била нощта:
" Какво е туй отвън? " Дрън - дрън...
Настройвам моята лютня.
И композиторът наперен,
придворен егоист един,
на менуета страшно верен
твори на своя клавесин.
Но ето спира се - и черен
часът е тука в утринта,
и той засипва ме с вина,
тъй близо бил до " любовта " :
" Какво е туй отвън? " Дрън - дрън...
Настройвам моята лютня.
Певецът с тъничкият глас,
придворен егоист един,
изпада в някакъв си бяс -
погрешка пръснал се с жасмин.
И кой виновен е? - пак аз,
фалцета нещо е в беда
и горно " до " е планина.
Такива ми ти там неща:
" Какво е туй отвън? " Дрън - дрън...
Настройвам моята лютня.
А кой съм аз? - Досаден шут,
на истината роб един,
със гащи шарени обут
и ризка шарена... Дин - дин
призвънва шапчица на луд.
Най- мразеният на света
посреща простичко деня.
Роптае всяка суета:
" Какво е туй отвън? " Дрън - дрън...
Настройвам моята лютня.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
