Балада, написана с дъх
Несбъднат до писък,
нечакан до смърт,
животът е твоя награда.
Поемаш си риска
и тръгваш на път,
да пишеш с дъха си балада.
Сълзите - прашинки
от бял тебешир -
след тебе чертаят пътека.
И в цветни картинки
от луд панаир
следи завещаваш, човеко.
Горчи под небцето,
изгаря те вик,
денят ти дори колабира.
Но всичко, което
тупти в този миг,
тревогата в теб алармира.
Да знаеш, че спреш ли,
застига те смърт
чудовищно алчна и дива.
Дори с почерк грешен
проправяй си път
към своята участ щастлива.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
