Балада за една мечта

                По пътя си, върви една мечта

                и крие се зад есенните храсти,

                усмихва се на златната зора,

                мечтата помечтава си за щастие.

                А щастието, скрито било там,

                някъде в красивите дървета,

                катерицата, открадна го без срам,

                замери с него малките хлапета.

                Но тя не го видя и продължи

                да си мечтае нещо доста странно,

                със себе си живота отегчи,

               превърна той мечтаното - в реалност.

               И затлъстя нещастната мечта.

               Делникът, през ден ù се присмива.

               Не я тревожи никаква тъга.

               Дали от този свят не си отива?

                 * balada  от ballar - играя