Балада за Гагарин
Звездите изтръпнаха.
Горестен вик
раздра студения синкав воал!
Звездите заплакаха в същия миг,
когато дочуха: "Гагарин умрял!"
Не повярваха те, но сърцето изстена!
Не повярваха те - сокол беше Той!
"Навярно сгрешила е тази антена!"
"Не, невъзможно, та Той е герой!"
И пръснаха свойте златисти лъчи
надолу към земната шир,
пак да целунат твойте очи ,
пак да се вгледат в образа мил.
Но долу посрещна ги горест и плач.
Милиони скръбни и свити сърца.
Долу скърбяха и в тихия здрач
погребваха свидни космични деца!
Затрептяха лъчите златисти тогаз,
през мрака препуснаха в миг,
белия прах осветиха завчас -
за сбогом със свидния лик.
И...чудо!!!
Стъкленицата малка
с пурпурен цвят засия,
полека нагоре отплува
и при звездите се спря!
И, както скоро се случи,
кънтеше и днес тъй простора.
Вълните донасяха ехо:
"ЗДРАВЕЙ, ЗЕМЯ!"
"ЗДРАВЕЙТЕ, ХОРА!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Минчев Всички права запазени
