Балада за любовта
Когато пръстта изстине
от жарта на времето.
Само любовта ще се вдигне,
високо горе - във небето.
Щом обичам, съм окрилена,
от хиляди пеперудени цветя.
Дори с искра несподелена,
изгрява вишнева дъга.
Планините мога да смаля,
във влюбена, малка песъчинка.
Крила на земята ще сваля,
със лека копринена прашинка.
Не познава сърцето забвение,
нежно в него отеква:
"Аз помня чудното м′гновение"
дори ума да упреква.
И по тънката нишка на страха
вървя смело, търпеливо.
Озарена, стигнала върха,
живея във всичко красиво!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Асенова Всички права запазени
