Jan 30, 2013, 10:05 PM

Балада за любовта 

  Poetry
837 0 4

Когато пръстта изстине

от жарта на времето.

Само любовта ще се вдигне,

високо горе - във небето.

 

Щом обичам, съм окрилена,

от хиляди пеперудени цветя.

Дори с искра несподелена,

изгрява вишнева дъга.

 

Планините мога да смаля,

във влюбена, малка песъчинка.

Крила на земята ще сваля,

със лека копринена прашинка.

 

Не познава сърцето забвение,

нежно в него отеква:

"Аз помня чудното м′гновение"

дори ума да упреква.

 

И по тънката нишка на страха

вървя смело, търпеливо.

Озарена, стигнала върха,

живея във всичко красиво!

 

 

 

© Нели Асенова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??