Балада за любовта
Когато пръстта изстине
от жарта на времето.
Само любовта ще се вдигне,
високо горе - във небето.
Щом обичам, съм окрилена,
от хиляди пеперудени цветя.
Дори с искра несподелена,
изгрява вишнева дъга.
Планините мога да смаля,
във влюбена, малка песъчинка.
Крила на земята ще сваля,
със лека копринена прашинка.
Не познава сърцето забвение,
нежно в него отеква:
"Аз помня чудното м′гновение"
дори ума да упреква.
И по тънката нишка на страха
вървя смело, търпеливо.
Озарена, стигнала върха,
живея във всичко красиво!
© Нели Асенова All rights reserved.
