Балада за поетите
Предвождани от шайка от дебили,
набиват делниците в строя крак,
душите си в юмрук от страх са свили,
различните кълват ги – няма как,
че някак на живот се осмелили,
а са порода странна, глуповата,
ни лаят, нито вият, нито с грак
не се домогват до пари и пост
и явно нямат много ум в главата.
Най-умният от тях е много прост.
И не летят, а уж крила са скрили
и в джоба им не дрънка ни петак,
но вместо да сведат чело унили,
поет ли е, то значи е смелчак.
А няма яхти, ни коли, ни вили.
И все вините мерят, на словата
са роби. Ех, голтака, до голтак...
животът им е даже под въпрос,
или да хващат нейде вдън гората...
Най-умният от тях е много прост.
Напънали се и от петни жили
да вдигат врява, до небето чак.
И вечно са недраги и немили,
зоват и Бога, правят кръстен знак.
А пък тълпата пукна да се хили...
Царуват простотията, разврата,
поети ли? Избийте ги до крак!
Тук истината нежелан е гост,
лъжата – многолика, дълговрата...
Най-умният от тях е много прост.
Дори да пишат от зори до мрак,
какво глупците биха променили?
Щом глухи, неми скитат по земята,
по-важен им е пълният тумбак.
И Господ май ги гледа с поглед кос,
най-умният от тях е много прост
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
