Балада за танцуващите гълъби
БАЛАДА ЗА ТАНЦУВАЩИТЕ ГЪЛЪБИ
... понякога ловя в стиха си дълъг трептежите ѝ – стихващи, по мен,
душата си разпервам – както гълъб край гълъбката своя вдъхновен,
но тя е уморена – тя не знае! – че крея аз във своя смахнат дом –
петнадесет квадрата едностаен, във които любовта нахълтва с взлом,
мъжът и́ – тежка форма на животно, изпива вечер сетния ѝ лев,
о, тя живее толкова самотно! – че в мен животното надава рев,
тя сигурно в зори ще ми напише във Фейса циркулярното писмо –
да вярвам, че не съм съвсем излишен, търкулнало се трънено валмо,
че някой ден – защо пък не и утре? – със нея нейде ще се съберем,
и – грейнали пред своите компютри, ще я почерпя масленка със крем,
и ще се моля – нека бъде дълъг! – животът с гълъбицата ми тук? –
и аз – един ужасно тъжен гълъб, да потанцувам с Нея във Facebook.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
