Ranrozar (Стойчо Станев)
542 17989
24.05.2017 г., 16:03 ч.

Баланс 

  Поезия » Гражданска
561 7 25

Научих се да търся среден път.

И в безсмислието смисъл да намирам.

Дори захвърлих балансиращия прът,

който ме дресираше да не умирам.

 

Сега вървя по крехък светъл лъч

и бездната притихналата ме чака...

Надеждата да стигна надалеч

ме води към началото на мрака.

 

Възторзите са някъде назад.

Нима все още помня, че ги има?

Трудно е да си зрител на парад -

на който ще опеят твойто име.

 

© Стойчо Станев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря!
  • Поздрави за произведението!
  • Колко пъти съм пренебрегван за чирак,което ми поддържа духа млад! Благодаря,Люси и Йонка!
  • Благодаря ти за стиха Стойчо.Хареса и слагам в любими
  • Колко е тъжно, че времената, които са повод за стиха толкова малко са се променили, че аз с учудване прочетох, че не е писано току що...Майстор си!🐝
  • Благодаря,Руми!
  • Ако успеем да намерим път в безсилието, значи сме на верния път...! Поздравявам те, Стойчо!
  • Благодаря ви,Веси и Хари!
  • Много ми хареса,Стойчо!!!С годините,май балансираме все по-добре!Поздрави!!!
  • Може да е отпреди години, но е актуално, силно и исктинско! Поздрави у ведра седмица, Стойчо!
  • Благодаря ви,Приятели!Но това стихотворение е от стихосбирката"Петият сезон", която излезе през 2007г.т.е.преди точно десет години... Тогава такива бяха времената,както беше казал Добри Джуров.
  • Силно въздействащ стих!
  • Харесах! И хващай отново пръта! Поздрави!
  • Доказано устойчив си, Стойчо! Така че, не на мен тези! Светъл празник и много слънчеви усмивки! Поздрави!
  • Наистина тук си увесил нос. По-ведро! Мракът очаква всички ни! Важното е, че вървиш по лъч! И, дори без балансиращ прът! Значи, вече си майстор на баланса!
  • Тъжни емоции и размисли поднасяш Стойчо. Замисляш, хареса ми!
  • Стойчо,понеже в стиха ти усетих лек песимизъм ти препоръчвам да се върнеш малко назад и намериш балансиращият прът. Той ще ти трябва дори когато вървиш по крехкия светъл лъч.
    Поздрав!
  • Мракът е по-силен от светлината, защото е нашата прародина. Той е утробата, от която сме се пръкнали. Светлината осквернява същността ни. Затова следва да бъде елиминирана напълно. Истината се достига само сред пълен мрак и усамотение.

    "Сега вървя по крехък светъл лъч
    и бездната притихналата ме чака..."

    Бездната е спасение! Поздрав от нея!
  • Поздравления и от мен!
  • Благодаря ви,Приятели! Честит празник на всички които са участвали и участват в този сайт! Честит празник и на нашите учители и просветители и всички ония,които с талантлива всеотдайност работят за да опазят и повдигнат българската идентичност и дух!
  • Балансът и хармонията са трудно достижими, защото е необходимо, да се положи усилие! По-лесно е, човекът да залитне! Поздрави, Стойчо!
  • Уникални размисли, Стойчо! Поздрави за стиха!
  • Крехка е всяка наша житейска следа, която ни упътва към светлината. Добавям към "Любими". Честит празник.
  • Човек винаги търси баланса между резигнацията и оптимизма, между славата и тихото спокойствие на ежедневието. Но ако имаш една звезда с твоето име...
  • Натъжи ме. Но стихът е невороятно силен.
    Поздрави.
Предложения
: ??:??