Празна е старата танцова зала,
Още чувам отдавна отминали стъпки.
Тя си спомня как, онемяла,
Почувства балетните тръпки.
От прашните, обелени, тъжни стени,
Тя чува стара, тъй позната песен звучи.
На пиано, нежна мелодия, тиха...
Бързо отминали спомени се съживиха.
Сребърни сълзи покапаха старата кожа,
Нежни, същинска коприна.
И се сети таз стара госпожа,
Че някога бе...
Балерина...
© Неда Всички права запазени