20.01.2024 г., 21:51

Балистиката на живота

1.5K 2 0

Две черни кухини,

взират се, непознати

в огледалото зори.

Книгата опърпан,

надалеч стой.

Света по празен е от преди!

Оръжието красиво,

загадъчно в дланта ми тежи...

Пистолетът изгърмя...

изстрел тишината разпра...

Куршумът, нетърпелив

разкъса костта,

мозъкът по стената създаде своята "пиета"!

Черната муха,

едничката тя, оцени тоз шедьовър на плътта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...