Две черни кухини,
взират се, непознати
в огледалото зори.
Книгата опърпан,
надалеч стой.
Света по празен е от преди!
Оръжието красиво,
загадъчно в дланта ми тежи...
Пистолетът изгърмя...
изстрел тишината разпра...
Куршумът, нетърпелив
разкъса костта,
мозъкът по стената създаде своята "пиета"!
Черната муха,
едничката тя, оцени тоз шедьовър на плътта!
© Васил Всички права запазени