Jan 20, 2024, 9:51 PM

Балистиката на живота

  Poetry » Other
1.5K 2 0

Две черни кухини,

взират се, непознати

в огледалото зори.

Книгата опърпан,

надалеч стой.

Света по празен е от преди!

Оръжието красиво,

загадъчно в дланта ми тежи...

Пистолетът изгърмя...

изстрел тишината разпра...

Куршумът, нетърпелив

разкъса костта,

мозъкът по стената създаде своята "пиета"!

Черната муха,

едничката тя, оцени тоз шедьовър на плътта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...