9.10.2025 г., 9:59  

Балканска депресия

191 0 0

Забелязвам напоследък,

всичко губи своя чар.

Ни назаде, ни напреде,

времето скова кат' вар,

забравена на купче.

 

Представи си в чужбина.

Психолога би заключил,

че от малко над година

съм депресия отключил.

Сигурно би бил и прав.

 

Тук депресии не игрят.

Два шамара и си ти.

Мисля често -  ех да знаят.

Как лекува и боли.

И закалява.

 

Но пък вярно, посивява

моя тесен мирголед.

Организма залинява.

Муза няма за куплет.

И това ми бил поет.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Серафим Аянски Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...