27.01.2015 г., 7:38  

Балкон

668 0 0

на студен балкон, аз развълнуван
с приятел мой близък и скъп.
разнищвам теми и пиша поеми,
с прогарящо гърло и пулсиращи вени.
на житейската пропаст и съвсем на ръбът,
ха да паднем, с огньове играем,
да изгоря предпочитам но не и срамът,
да ни забравят,нека! а ний ще копаем. 
в смог от апатия и евтина пура,
погледна ме ей тъй както аз теб,
и през вежди смутено въздъхна
„не сме брате мой за текущия век.
объркал е някой отгоре редът ни. аз знам че съм прав,не съм луд.
и на небето бюрокрация властвува и там трудно изпращат на път.
ах как искам по-рано да бяхме живели,
по-рано да бях те познал.
по-рано да бяхме умрели
и по-рано полегнали в кал.
чел съм в книгите само, за общества и морални дела.
за блянове,
цели,
за правда,
за достойнства без чужда вреда.
не е измислица братко, повярвай,
измислици никъде няма. има реалност която избираш 
или реалност по-черна от яма.
светът така е устроен, светът върви все назад
светът е порочно греховен, наредиш ли таблото си мат.
за подвизи с теб сме родени, да браним две нежни очи,
на кръглата маса да седнем или каквото Той отреди"
после захвърли празната чаша и смирено наведе глава
и по-честна от пиянските устни роди се горчива сълза.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Млад мъж Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...