Тази нощ ще е дълга, явно
безкрайна...
Дори часовникът ми бомбено
тиктака...
И старо чувство, облечено в
баналност,
в гърдите ми пулсира, дълъг
пръст размята.
Случаен клаксон, лай на куче,
тихи стъпки...
с трясък връщат в крайно
шокова реалност,
по раменете ми пробягват
бързи тръпки.
Животът низ от дати е,
с течаща давност.
© Анна Станоева Всички права запазени