Бананово небе
Бананово небе
Налях си щастие
от извора на твоя ден
и станах теменужена и бистра!
Напих се с трепета на порив обновен -
разцъфнала, изпъстрена,
разлистена...
До стъпките ти моите редя,
по път, по който никой не е минал.
Макар че плахо завървях, не спрях -
надявам се - за мен да си измислен...
Небе бананово -
с дъга от ненасистност,
горките - жадни,
облаците парят...
Малинов вкус
по устните се стича,
в очакване с любов да ги нахранят...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Вълова Всички права запазени
