Mar 25, 2009, 8:15 AM

Бананово небе

  Poetry » Love
972 0 16

 

Бананово небе

 

Налях си щастие

от извора на твоя ден

и станах теменужена и бистра!

Напих се с трепета на порив обновен -

разцъфнала, изпъстрена,

разлистена...

 

До стъпките ти моите редя,

по път, по който никой не е минал.

Макар че плахо завървях, не спрях -

надявам се -  за мен да си измислен...

 

Небе бананово -

с дъга от ненасистност,

горките - жадни,

облаците парят...

Малинов вкус

по устните се стича,

в очакване с любов да ги нахранят...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Вълова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...