Eko70 (Веселин Динчев)
44 767
1.02.2012 г., 11:26 ч.

Бардът 

  Поезия » Друга
774 0 5

Бардът, дето пее из полята, от Смисъла е сътворен.

Ала Покоят му е враг - "с окови дебне го и го завлича".

Не иска да се поклони пред Заника - във точно време утаен.

Да не изгуби свойта Истина страхува се - все тича, тича...

 

Той носи бреме на боец с нелепа броня и доспехи.

Във нощен час и в ден лъчист, през болката привижда нищото.

А славата му се присмива явно - тайно му завижда, че е беден.

Навъзмутимо горд и детски чист, измъква се от гъстотата на бунището.

 

Но бардът, дето пее из полята, издишва вече уморен,

а и Покоят му - уж враг, сега в лъжа не го въвлича...

Запитва се как своята любима жива да опази, не във плен,

а Дъх прошепва му: "Не питай... във Ръце грижовни сте, ще дишате..."

 

© Веселин Динчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • O-o мерси!
  • Горди рицарю, остани си все така искрен!
    И вярвай, че си в грижовните Ръце...
    Поздрав!
  • Така е Веско много парфюмерия не е нужна,простичките,чистите неща са уникални!
  • Благодаря ти,защото пиша както мога-аз така мога...А парфюмерията отдавна не ме интересува.
  • Да не изгуби свойта Истина страхува се -все тича,тича...!Прекрасно написано.По-детски чисто стихотворение!Поздравления!
Предложения
: ??:??