Бардът
Бардът, дето пее из полята, от Смисъла е сътворен.
Ала Покоят му е враг - "с окови дебне го и го завлича".
Не иска да се поклони пред Заника - във точно време утаен.
Да не изгуби свойта Истина страхува се - все тича, тича...
Той носи бреме на боец с нелепа броня и доспехи.
Във нощен час и в ден лъчист, през болката привижда нищото.
А славата му се присмива явно - тайно му завижда, че е беден.
Навъзмутимо горд и детски чист, измъква се от гъстотата на бунището.
Но бардът, дето пее из полята, издишва вече уморен,
а и Покоят му - уж враг, сега в лъжа не го въвлича...
Запитва се как своята любима жива да опази, не във плен,
а Дъх прошепва му: "Не питай... във Ръце грижовни сте, ще дишате..."
© Веселин Динчев All rights reserved.
