Бардът

Feb 1, 2012, 11:26 AM

Poetry » Other

880 0 5

Бардът, дето пее из полята, от Смисъла е сътворен.

Ала Покоят му е враг - "с окови дебне го и го завлича".

Не иска да се поклони пред Заника - във точно време утаен.

Да не изгуби свойта Истина страхува се - все тича, тича...

Той носи бреме на боец с нелепа броня и доспехи.

Във нощен час и в ден лъчист, през болката привижда нищото.

А славата му се присмива явно - тайно му завижда, че е беден.

Навъзмутимо горд и детски чист, измъква се от гъстотата на бунището.

Но бардът, дето пее из полята, издишва вече уморен,

а и Покоят му - уж враг, сега в лъжа не го въвлича...

Запитва се как своята любима жива да опази, не във плен,

а Дъх прошепва му: "Не питай... във Ръце грижовни сте, ще дишате..."

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Eko70 (Веселин Динчев)

2012-02-05T15:53:34+02:00

O-o мерси!
sisidara (Сиси)

2012-02-05T15:04:03+02:00

Горди рицарю, остани си все така искрен!
И вярвай, че си в грижовните Ръце...
Поздрав!
mimamina (Мина Конарова)

2012-02-02T13:06:46+02:00

Така е Веско много парфюмерия не е нужна,простичките,чистите неща са уникални!
Eko70 (Веселин Динчев)

2012-02-01T20:36:02+02:00

Благодаря ти,защото пиша както мога-аз така мога...А парфюмерията отдавна не ме интересува.
mimamina (Мина Конарова)

2012-02-01T13:36:10+02:00

Да не изгуби свойта Истина страхува се -все тича,тича...!Прекрасно написано.По-детски чисто стихотворение!Поздравления!