Бързо беше
Бързо беше:
влюбихме се,
и обичахме се бързо.
И детето ни порасна бързо.
Аз не знам кога,
къде избяга -
неизчезналото,
наше време?
Може би удави се в морето,
или пък остана - там, в Созопол.
Казват ми: "Ти остарял си!"
Чувам: "Скучен си!"
Не знам.
Аз жив съм.
Жив ли съм все още?
Ах, какви въпроси?
Мои само, риторични.
Той, светът - добър, или какъвто и да е,
и утре ще го има. И без мен.
Обичам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петър Димитров Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
