5.07.2007 г., 14:51

Баща ми

831 0 12

Баща ми припознава мойта плът,

закона на кръвта признава,

но във душата му за мене няма път,

душите ни почти не се познават.

 


Сега се мъчи да ме поучава.

А можеш ли да учиш непознат?

Сега за спуканото време съжалява -

изтече бързо в бързащия свят.

 


Но въпреки неловките моменти,

препъването в думите и разминаването,

вървиме по пътеките на обичта,

  разбирането и прощаването.


И някъде навярно ще се срещнем.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Инна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...