Jul 5, 2007, 2:51 PM

Баща ми

  Poetry
833 0 12

Баща ми припознава мойта плът,

закона на кръвта признава,

но във душата му за мене няма път,

душите ни почти не се познават.

 


Сега се мъчи да ме поучава.

А можеш ли да учиш непознат?

Сега за спуканото време съжалява -

изтече бързо в бързащия свят.

 


Но въпреки неловките моменти,

препъването в думите и разминаването,

вървиме по пътеките на обичта,

  разбирането и прощаването.


И някъде навярно ще се срещнем.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Инна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...