Баща ми припознава мойта плът,
закона на кръвта признава,
но във душата му за мене няма път,
душите ни почти не се познават.
Сега се мъчи да ме поучава.
А можеш ли да учиш непознат?
Сега за спуканото време съжалява -
изтече бързо в бързащия свят.
Но въпреки неловките моменти,
препъването в думите и разминаването,вървиме по пътеките на обичта,
разбирането и прощаването.
И някъде навярно ще се срещнем.
© Инна All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
