Баща на болки
БАЩА НА БОЛКИ
На синовете ми Петър, Стефан и Иван Станкови
... какъв баща съм аз, какъв баща? – щом подло изоставих ви в несрета,
да чоплите след мен във пепелта, три братчета! – замръзнали врабчета,
отдавна в мен предаде Богу дух! – нанейде литна бащиното чувство –
и всяка вечер – в мозъка ми кух, светът бе гнусен повод за изкуство,
търкалях се по грешната Земя, летях – и кацах все по грешни писти,
и толкова години ми се смя животът! – че дори не ми се мисли,
не ви заведох в събота на мач, в четвъртък колело не ви и купих! –
на тъжното ви детство бях палач! – зарязал хляба с мамините супи,
след вашите избягали слънца въртях безкрайни римни обиколки.
И – моля ви, простете ми, деца? – че бях Баща на всички ваши болки.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
