23.09.2018 г., 19:27

Баща, син и морето

682 0 1

Баща, син и морето

 

Върви момчето и говори на морето,

залеза очертава пътека, тъмно е небето!

Една красива морска диря една,

лунна пътека, преди да падне нощта!

 

Върви момчето и говори с морето!

-Кажи ми мое море, защо така.

Защо сме пак сами тук сега?

Защо сме само с мама, без баща?

Къде е той сега, сигурно е на работа!?

 

Защо в Живота случва се така,

защо разделиха се татко и мама?

Прехвърлят си един на друг Вина!

 

А ние растем порастваме Сега,

далече от тате, с нашата майка.

Да, тя е майка ни Една, добра,

но липсва ни много и нашият Баща!

 

Морето момчето сякаш го разбра,

изпрати му веднага Голямата си Вълнá.

Ще предаде на Татко му неговите слова!

Момчето взе си довиждане с морето сега,

усмихна се, вдигна с вяра наведена си глава!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....