в памет на баща ми
Ти ме посъветва с поглед
в който прочетох молба...
Тази молитва без слово
ме ориса с друга съдба.
Тази тъй нужна опора
в този безспорен момент
жадувано засия в простора,
като ясен слънчев ден...
И накрая:този тих залез--
топъл, но зимно червен!
В мен мълчаливо запали
промисъл от дух озарен.
Нощта сред звездите пътува
и търси нов хоризонт.
А аз от любов боледувам.
Любовта е петият сезон.
© Стойчо Станев Всички права запазени