в памет на баща ми
Ти ме посъветва с поглед
в който прочетох молба...
Тази молитва без слово
ме ориса с друга съдба.
Тази тъй нужна опора
в този безспорен момент
жадувано засия в простора,
като ясен слънчев ден...
И накрая:този тих залез--
топъл, но зимно червен!
В мен мълчаливо запали
промисъл от дух озарен.
Нощта сред звездите пътува
и търси нов хоризонт.
А аз от любов боледувам.
Любовта е петият сезон.
© Стойчо Станев All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
