ивахрис (Иванка Морарова)
135 657
15.12.2008 г., 7:40 ч.

Бащината къща 

  Поезия » Друга
661 0 7
Във бащината къща се завръщам
и детските си спомени прегръщам.
Замислена тук тъй копнея
с гласчето детско пак да се засмея.
Тъй хубаво ми беше у дома,
играех си на старата чешма.
Магарето ни аз разпрягах,
хамута в навеса го слагах.
На пиленцата, пълен рой,
аз знаех точния им брой.
А с колело раздрънкано триколо
обичах да се спускам все надолу.
И чудех се на облаците бели -
полека, бавно пътя си поели.
Мечтаех да си легна върху тях,
да чуе някой моя весел смях.
За толкова неща мечтаех,
а нищо за живота аз не знаех.
Сега, макар да съм голяма,
обичам да се връщам тук при мама.
И споменът за татко да ме сгрее,
сърцето ми за двамата копнее.
 

© Иванка Морарова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Все още си мечтая да си легна на някое облаче и да се смея.Представям си го.Вълшебно е!Прегръщам ви от сърце!
  • Бащината къща винаги ще запази топъл спомен в сърцето ти!Поздрави!
  • "И чудех се на облаците бели -
    полека, бавно пътя си поели.
    Мечтаех да си легна върху тях,
    да чуе някой моя весел смях"

    А аз като малка си мислех, че пеят звездите, а не - щурците...
  • Връщай се, колкото можеш по-често...
    Много е хубаво!
  • Бащината къща!
    Прекрасно е да се върнеш в детството с любов!
  • Диренето на дома е жажда и непостигната реалност...Завръщането е твоят начин да проникнеш в съкеовеното...
  • Да се завърнеш в бащината къща....
    Прекрасно стихотворение!
    Браво!
Предложения
: ??:??