Бащината къща
Във бащината къща се завръщам
и детските си спомени прегръщам.
Замислена тук тъй копнея
с гласчето детско пак да се засмея.
Тъй хубаво ми беше у дома,
играех си на старата чешма.
Магарето ни аз разпрягах,
хамута в навеса го слагах.
На пиленцата, пълен рой,
аз знаех точния им брой.
А с колело раздрънкано триколо
обичах да се спускам все надолу.
И чудех се на облаците бели -
полека, бавно пътя си поели.
Мечтаех да си легна върху тях,
да чуе някой моя весел смях.
За толкова неща мечтаех,
а нищо за живота аз не знаех.
Сега, макар да съм голяма,
обичам да се връщам тук при мама.
И споменът за татко да ме сгрее,
сърцето ми за двамата копнее.
и детските си спомени прегръщам.
Замислена тук тъй копнея
с гласчето детско пак да се засмея.
Тъй хубаво ми беше у дома,
играех си на старата чешма.
Магарето ни аз разпрягах,
хамута в навеса го слагах.
На пиленцата, пълен рой,
аз знаех точния им брой.
А с колело раздрънкано триколо
обичах да се спускам все надолу.
И чудех се на облаците бели -
полека, бавно пътя си поели.
Мечтаех да си легна върху тях,
да чуе някой моя весел смях.
За толкова неща мечтаех,
а нищо за живота аз не знаех.
Сега, макар да съм голяма,
обичам да се връщам тук при мама.
И споменът за татко да ме сгрее,
сърцето ми за двамата копнее.
© Иванка Морарова All rights reserved.
