9.04.2008 г., 8:52

Баси и късмета, значи! :)))

1.1K 0 10

* * *

По действителен случай. :)))

 

 

Говорим си с прияреля ми вчера,

някой го ударил на Бъкстон.

Колицата му цялата помелил,

а гума... гръмнала - балон...

И казва ми:

- Представяш ли си, братче,

тръгнал оня от... Бургас...

Пътувал цяла нощ той, значи,

бързал, за да дойте тук! При нас?!...

Аз... за работа, полека,

едва се мъкна - станах рано,

карам с мързел, като... кека!

Важно бе, да стигна само!...

Разсъмва се, едва се вдига мрака,

мисля си... След малко, ден е!...

А тоя, сякаш... мене чака!!! - :)))

И... тЪрчи, тЪрчи, та... у мене!!!...

Ее-е, как бе, братко, минал си страната?!...

Карал, карал та... "изстинал",

Викам му: - Да беше спрял да пикаш някъде бе!!!

Докато дойдеш - щях да съм отминал....

 

НЕ ЧЕ ИСКАМ ДА ТИ ПЛАЧА,

МА... БАСИ И КЪСМЕТА, ЗНАЧИ!... :)))))

 

 

* * *

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Желязков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • важното е да не ти гръмне "гумата"
    когато си на чуждо, че става страшно!!!!!
    поздрави приятелю....готино...много!!!
  • ! !!!
    Ех, че лош късмет...!
    с обич за теб, Валентино.
  • Вярно - какъв късмет само!Ха!
  • "Който бърза, по-бавно стига!"
    Хубаво си го написал, Валентино. Поздрав!
  • Цялото това нещо го написах единствено заради фразата: "А бе що не спря да пикаш някъде бе", че съдбата им щяла да се размине с тези няколко минути загуба на време при пикането. Това ме рзсмя много и така се роди тоя стих. Благодаря ви все пак за търпението да го прочетете!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...