19.12.2006 г., 12:58

Баста!

940 0 7
Превити в полски труд усилен,
захвърлени на улицата роби,
безмилостно ограбвани, залъгвани,
във фабрики заключени и изтезавани,
по магистрали плът продаващи,
в леглата си от глад умиращи,
от домовете си прогонени,
в чужбина разпилени и изгубени,
без работа и без надежда бродещи,
под робско иго страшно стенещи,
с културимпериализъм развращавани,
с религията пошла оковавани...

И това - в онази слънчева страна,
която земен рай зове се,
с народ, тъй древен и достоен,
и всякога все тъй приветлив...

Изедници омразни, орисници безчестни
жестока участ днес кроят за хората и за народа
на таз земя прекрасна...Но нека кажем "баста"!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велин Евстатиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да. Хубав призив, но ми се струва че в тази страна вече няма исторически личности, които да поведат стадото.Дори и бедни, хората се крият като мишки в домашния си уют...
  • Не само да го кажем...
    И да не забравяме, че като искаме, трябва и да даваме.
    Хареса ми стиха ти.
  • Поздрави, хареса ми!
  • Казвайки "стига!", ние променяме мисленето и поведението си, макар и постепенно...Обратът не може да се извърши за ден или два, нали?
  • Дали ако кажем "Стига!" ще положим началото на обрат? Дали...

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...