Dec 19, 2006, 12:58 PM

Баста!

  Poetry
945 0 7
Превити в полски труд усилен,
захвърлени на улицата роби,
безмилостно ограбвани, залъгвани,
във фабрики заключени и изтезавани,
по магистрали плът продаващи,
в леглата си от глад умиращи,
от домовете си прогонени,
в чужбина разпилени и изгубени,
без работа и без надежда бродещи,
под робско иго страшно стенещи,
с културимпериализъм развращавани,
с религията пошла оковавани...

И това - в онази слънчева страна,
която земен рай зове се,
с народ, тъй древен и достоен,
и всякога все тъй приветлив...

Изедници омразни, орисници безчестни
жестока участ днес кроят за хората и за народа
на таз земя прекрасна...Но нека кажем "баста"!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Велин Евстатиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да. Хубав призив, но ми се струва че в тази страна вече няма исторически личности, които да поведат стадото.Дори и бедни, хората се крият като мишки в домашния си уют...
  • Не само да го кажем...
    И да не забравяме, че като искаме, трябва и да даваме.
    Хареса ми стиха ти.
  • Поздрави, хареса ми!
  • Казвайки "стига!", ние променяме мисленето и поведението си, макар и постепенно...Обратът не може да се извърши за ден или два, нали?
  • Дали ако кажем "Стига!" ще положим началото на обрат? Дали...

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...