Баста!
Надавих се. Баста!
Повече – не искам да тъна!
Дъно искам да имам под себе си…
Бряг – от моите крачки обходен!
Така, както само аз мога!
На следващия ще дам най-скъпото -
в песъчинките моето АЗ разпръснато!
Да плува щастливо -
там, където морето е
такова, каквото го искам!
Различно е,
не е като вълнението, което разплисквах,
за да достигна брега на желанията ти.
Дълбоко е. Не е за теб. Можеш да се удавиш!
От страх ли трепериш…
Баста!
Остани в своята локва!
Аз все още мога да плувам
от щастие!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
