Jun 26, 2009, 12:30 AM

Баста!

  Poetry » Love
946 0 22

Надавих се. Баста!

Повече – не искам да тъна!

Дъно искам да имам под себе си…

Бряг – от моите крачки обходен!

Така, както само аз мога!

На следващия ще дам най-скъпото -

в песъчинките моето АЗ разпръснато!

Да плува щастливо -

там, където морето е

такова, каквото го искам!

Различно е,

не е като вълнението, което разплисквах,

за да достигна брега на желанията ти.

Дълбоко е. Не е за теб. Можеш да се удавиш!

От страх ли трепериш…

Баста!

Остани в своята локва!

Аз все още мога да плувам

от щастие!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...