Батак

1.06.2015 г., 0:00 ч.

Поезия » Друга

856 1 3

Родопа сякаш спи. Като от рана

на запад кръв от облака сълзи...

А слънцето виси като камбана

с изтръгнат от стихиите език.

Не се навеждай! Изворът е топъл

и мътен за голямата ти жажда!

Не чуваш ли? - със кукувичи вопъл

една прастара болка се обажда.

Тръгни към нея - в каменната черква

и твърд я приеми, нали си мъж!

Макар че всяка твърдост се изчерпва

тук, в допира с дъха ù вездесъщ.

Но ти не се стъписвай! Приеми я

по мъжки - непресилено и просто,

и горд, склони главата си пред тия,

обвеяни със вечна слава кости...

Не, не! Не спи Родопа. От Персенк и

от Сюткя вятър в боровете литва,

след мораво-червените им сенки

да търси знак от святата молитва

на мъртвите. А те ще се завръщат

отново в теб с незримия си пламък

и тяхната молитва ще е всъщност -

три думи, избродирани на знаме...

1978

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.